Събития, дисертации, бюлетин IP News и срещи с практиката.
На 22 октомври 2026 г. в Аула „Максима“ на УНСС беше представено второто издание на Националната карта — с данни за всички 265 общини, 28 области и българските занаяти.
Снимки: Теодора Пискова
Днес основателите на Inter Ceramic, Красимир Боянов и Даниела Колова, се срещнаха със студентите от специалност Интелектуална собственост в Университета за национално и световно стопанство към Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер и превърнаха един обикновен следобед в майсторски клас по визия, устойчивост и иновации.
От смела идея преди 23 години до успешна българска семейна компания с голяма производствена и логистична база, широка национална дистрибуция и износ в 14 държави, Inter Ceramic показва какво могат да постигнат дългосрочното мислене, постоянството в качеството и инвестициите в дизайн и технологии. Тяхната история е доказателство, че когато съчетаеш продуктови иновации със силна марка и интелигентно използване на интелектуалната собственост, можеш да изградиш не просто успешен бизнес, а цяла екосистема от партньори и лоялни клиенти.
За нашите студенти това беше реален казус за това как идеите се превръщат в продукти, продуктите – в марки, а марките – в дългосрочни пазарни лидери. Срещи като тази изграждат мост между учебната зала и реалния бизнес и ни напомнят защо интелектуалната собственост, иновациите и предприемачеството са важни за бъдещето на България.
Екипът на Институт по интелектуална собственост и технологичен трансфер (ИИСТТ) подготви най-важното от света на интелектуалната собственост за изминалия месец.
Вземете своя брой тук: https://rqk.sh/IP-NEWS-03
Бързо, лесно и без излишни файлове в пощата!
Ако желаете да получавате броевете на бюлетина на Вашата електронна поща, пишете ни на centerip@unwe.bg
Представяме Ви някои от ключовите предложения за подобряване на иновационната среда в България на Искрен Емилов Константинов, защитил на 05.03.2026 г. дисертация на тема „Интелектуална собственост и иновационно лидерство – взаимовръзки и факторна обусловеност за бизнес и икономическо развитие“.
Предложение 1: Да се преформулират националните стратегически документи така, че да определят дългосрочен технологичен фокус, основан на надграждане на съществуващи и развитие на нови високотехнологични предимства, с конкретни индикатори за патенти и други обекти на индустриална собственост. Стратегиите следва да стъпват на проучване на реалното национално портфолио от ИС, да избягват механичното следване на външни индекси като EIS, да включват периодичен преглед на ефективността на системата за ИС и да бъдат подкрепени с изменения и допълнения в ЗННИИ (точни дефиниции за технологичен трансфер и служебни изобретения).
Предложение 2: Да се увеличи значително и устойчиво публичните разходи за НИРД като дял от БВП и те да се насочат стратегически към практикоприложни изследвания, водещи до индустриална собственост. Увеличението следва да бъде обвързано с ясно формулирани национални иновационни приоритети, по-добро заплащане и фокус на заетите в НИРД върху защитими технологии и трансфер на резултатите към бизнеса.
Предложение 3: Да се създаде специализирано звено „Стратегически политики, анализи и прогнози“ в Патентното ведомство с мандат да анализира технологични тенденции, да участва във формулирането на държавната иновационна политика и др. Участието на Патентно ведомство в разработването на национални стратегически документи от най-висш порядък следва да бъде задължително.
Предложение 4: Да се създаде Централен офис за трансфер на технологии по инициатива на висшите училища, който офис да обслужва техните нужди по отношение на консултации, получаване на закрила, маркетинг и последваща комерсиализация на тяхната интелектуална собственост. Офисът следва да се финансира пропорционално от участващите университети и поетапно да изгражда капацитет, който по-късно да бъде прехвърлен към отделните университети.
Предложение 5: Разработен е модел за оценка и подбор на препоръки за устойчиво иновационно развитие на Република България, частично базиран на изследователски резултати на нобеловия лауреат Джоел Мокир. Състои се от следните 5 качествени и количествени критерии: 1. Паралелна еволюция на науката и технологиите; 2. Техническа компетентност; 3. Общество, отворено към промяна; 4. Релевантност към интелектуалната собственост; 5. Съотносимост към правилата за държавна помощ в Европейския съюз.
Представяме част от предложенията за промени от дисертацията на д-р Биляна Димитрова, защитена на 29.09.2025 г. на тема „Нарушения на права върху художествена собственост в интерактивна среда и форми на защита“.
Предложение 1: Усъвършенстване на нормативната рамка и синхронизиране на националната съдебна практика със съдебната практика в ЕС. Предлага се изменение и допълнение на чл. 25а от Закона за авторското право и сродните му права. Констатирани са дефицити в европейски директиви, като например изключването на части от произведенията от обхвата на Директива 2019/790, както и хипервръзките като средство, което дава възможност за неправомерно публично разгласяване на произведенията.
Предложение 2: Систематизиране и усъвършенстване на способите за защита. Въз основа на интервюта с експерти (Министерство на културата, ГДБОП, Агенция Митници) и анкетни проучвания изследването систематизира съществуващите способи за защита: изменение на чл. 17 от Закона за електронната търговия; синхронизиране на европейската и националната съдебна практика; разширяване на прилагането на филтриране на съдържание; уеднаквяване на европейската съдебна практика с националната; увеличаване на специализираните обучения.
Предложение 3: Включване на AI в организационните способи за защита чрез мониторинг на нарушения/престъпления. Предлага се използването на инструменти, базирани на изкуствен интелект, за мониторинг на нарушения и престъпления срещу художествената собственост в интерактивна среда.
Предложение 4: Три модела на управление на художествена собственост в интерактивна среда: Активен модел (висок риск) – активна правна, техническа и организационна защита; Балансиран модел (среден риск) – комбинира правни мерки, технически инструменти и партньорства с платформи; Пасивен модел (нисък риск) – максимална свобода на споделяне с цел насърчаване на open-source културата.